придвижило

Речник на българския език

1. придвижило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

придвижило е производна форма на придвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. придвижило — мин. деят. св. прич. ср. р.

придвижило е производна форма на придвижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).