приградил е

Речник на българския език

1. приградил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приградил е е производна форма на приградя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приградил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приградил е е производна форма на приградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).