приградило

Речник на българския език

1. приградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приградило е производна форма на приградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приградило е производна форма на приградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).