приградил

Речник на българския език

1. приградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приградил е производна форма на приградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приградил — мин. деят. св. прич. м. р.

приградил е производна форма на приградя (мин. деят. св. прич. м. р.).