приглушил е

Речник на българския език

1. приглушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приглушил е е производна форма на приглуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приглушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приглушил е е производна форма на приглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).