приглушило е

Речник на българския език

1. приглушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приглушило е е производна форма на приглуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приглушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приглушило е е производна форма на приглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).