приглушило

Речник на българския език

1. приглушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приглушило е производна форма на приглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приглушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приглушило е производна форма на приглуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).