приглушила

Речник на българския език

1. приглушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приглушила е производна форма на приглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приглушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

приглушила е производна форма на приглуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).