приглушил

Речник на българския език

1. приглушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приглушил е производна форма на приглуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приглушил — мин. деят. св. прич. м. р.

приглушил е производна форма на приглуша (мин. деят. св. прич. м. р.).