приглуши

Речник на българския език

1. приглуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приглуши е производна форма на приглуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приглуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

приглуши е производна форма на приглуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. приглуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

приглуши е производна форма на приглуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. приглуши — повелително наклонение, ед. ч.

приглуши е производна форма на приглуша (повелително наклонение, ед. ч.).