приглушал

Речник на българския език

1. приглушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приглушал е производна форма на приглуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приглушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приглушал е производна форма на приглуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).