пригласял си

Речник на българския език

1. пригласял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пригласял си е производна форма на пригласям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пригласял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пригласял си е производна форма на пригласям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пригласял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пригласял си е производна форма на пригласям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).