пригладил

Речник на българския език

1. пригладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пригладил е производна форма на пригладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пригладил — мин. деят. св. прич. м. р.

пригладил е производна форма на пригладя (мин. деят. св. прич. м. р.).