привършил си

Речник на българския език

1. привършил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

привършил си е производна форма на привърша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. привършил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

привършил си е производна форма на привърша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).