привършил е

Речник на българския език

1. привършил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършил е е производна форма на привърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привършил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършил е е производна форма на привърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).