привършило е

Речник на българския език

1. привършило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привършило е е производна форма на привърша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привършило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привършило е е производна форма на привърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).