привършила

Речник на българския език

1. привършила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

привършила е производна форма на привърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. привършила — мин. деят. св. прич. ж. р.

привършила е производна форма на привърша (мин. деят. св. прич. ж. р.).