привършил

Речник на българския език

1. привършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършил е производна форма на привърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привършил — мин. деят. св. прич. м. р.

привършил е производна форма на привърша (мин. деят. св. прич. м. р.).