привършело

Речник на българския език

1. привършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привършело е производна форма на привърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

привършело е производна форма на привърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).