привършели

Речник на българския език

1. привършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

привършели е производна форма на привърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. привършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

привършели е производна форма на привърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).