привършел

Речник на българския език

1. привършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършел е производна форма на привърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

привършел е производна форма на привърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).