привършвало

Речник на българския език

1. привършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привършвало е производна форма на привършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привършвало е производна форма на привършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. привършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

привършвало е производна форма на привършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. привършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

привършвало е производна форма на привършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).