привършвал

Речник на българския език

1. привършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършвал е производна форма на привършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привършвал е производна форма на привършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. привършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

привършвал е производна форма на привършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. привършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

привършвал е производна форма на привършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).