привързвал е

Речник на българския език

1. привързвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързвал е е производна форма на привързвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привързвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързвал е е производна форма на привързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. привързвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързвал е е производна форма на привързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).