привързвало

Речник на българския език

1. привързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привързвало е производна форма на привързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привързвало е производна форма на привързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. привързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

привързвало е производна форма на привързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. привързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

привързвало е производна форма на привързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).