привързвал

Речник на българския език

1. привързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързвал е производна форма на привързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привързвал е производна форма на привързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. привързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

привързвал е производна форма на привързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. привързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

привързвал е производна форма на привързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).