привил съм

Речник на българския език

1. привил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

привил съм е производна форма на привия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. привил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

привил съм е производна форма на привия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).