привил си

Речник на българския език

1. привил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

привил си е производна форма на привия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. привил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

привил си е производна форма на привия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).