привила съм

Речник на българския език

1. привила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

привила съм е производна форма на привия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. привила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

привила съм е производна форма на привия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).