привикаше

Речник на българския език

1. привикаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

привикаше е производна форма на привикам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. привикаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

привикаше е производна форма на привикам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).