привикаха

Речник на българския език

1. привикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

привикаха е производна форма на привикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. привикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

привикаха е производна форма на привикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).