привиело

Речник на българския език

1. привиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

привиело е производна форма на привия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. привиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

привиело е производна форма на привия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).