привиел

Речник на българския език

1. привиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привиел е производна форма на привия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

привиел е производна форма на привия (мин. деят. несв. прич. м. р.).