привеждал

Речник на българския език

1. привеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привеждал е производна форма на привеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. привеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

привеждал е производна форма на привеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. привеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

привеждал е производна форма на привеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. привеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

привеждал е производна форма на привеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).