прибягал

Речник на българския език

1. прибягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибягал е производна форма на прибягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибягал е производна форма на прибягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибягал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибягал е производна форма на прибягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибягал е производна форма на прибягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).