прибързвал

Речник на българския език

1. прибързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързвал е производна форма на прибързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибързвал е производна форма на прибързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибързвал е производна форма на прибързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибързвал е производна форма на прибързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).