прибързало е

Речник на българския език

1. прибързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибързало е е производна форма на прибързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прибързало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибързало е е производна форма на прибързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прибързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибързало е е производна форма на прибързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).