прибълвала

Речник на българския език

1. прибълвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибълвала е производна форма на прибълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прибълвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прибълвала е производна форма на прибълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прибълвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

прибълвала е производна форма на прибълвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прибълвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прибълвала е производна форма на прибълвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).