прибълвал

Речник на българския език

1. прибълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибълвал е производна форма на прибълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибълвал е производна форма на прибълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прибълвал е производна форма на прибълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибълвал е производна форма на прибълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).