прибълва

Речник на българския език

1. прибълва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прибълва е производна форма на прибълвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прибълва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прибълва е производна форма на прибълвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прибълва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прибълва е производна форма на прибълвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).