прибра

Речник на българския език

1. прибра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прибра е производна форма на прибера (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прибра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прибра е производна форма на прибера (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).