приболи

Речник на българския език

1. приболи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

приболи е производна форма на приболя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. приболи — повелително наклонение, ед. ч.

приболи е производна форма на приболя (повелително наклонение, ед. ч.).

3. приболи — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

приболи е производна форма на прибода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. приболи — мин. деят. св. прич. мн. ч.

приболи е производна форма на прибода (мин. деят. св. прич. мн. ч.).