прибавяло

Речник на българския език

1. прибавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибавяло е производна форма на прибавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прибавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прибавяло е производна форма на прибавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прибавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прибавяло е производна форма на прибавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прибавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прибавяло е производна форма на прибавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).