прибавял

Речник на българския език

1. прибавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибавял е производна форма на прибавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прибавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прибавял е производна форма на прибавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прибавял — мин. деят. св. прич. м. р.

прибавял е производна форма на прибавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прибавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прибавял е производна форма на прибавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).