прещипете

Речник на българския език

1. прещипете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прещипете е производна форма на прещипя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прещипете — повелително наклонение, мн. ч.

прещипете е производна форма на прещипя (повелително наклонение, мн. ч.).