пречупвал

Речник на българския език

1. пречупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречупвал е производна форма на пречупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пречупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречупвал е производна форма на пречупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пречупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пречупвал е производна форма на пречупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пречупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пречупвал е производна форма на пречупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).