пречил е

Речник на българския език

1. пречил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречил е е производна форма на преча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пречил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пречил е е производна форма на преча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).