пречерта

Речник на българския език

1. пречерта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пречерта е производна форма на пречертая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пречерта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пречерта е производна форма на пречертая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).