прецедяло

Речник на българския език

1. прецедяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прецедяло е производна форма на прецедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прецедяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прецедяло е производна форма на прецедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).