прехвърчало е

Речник на българския език

1. прехвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прехвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прехвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. прехвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. прехвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. прехвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прехвърчало е е производна форма на прехвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).